СДВР - Пожарна и аварийна безопастност

ул. "Екзарх Йосиф" № 46

тел. 02 / 988 22 25




ПРЕДИ ДА ИМА ОРГАНИЗИРАНА ПОЖАРНА В СОФИЯ

През първите десетилетия на ХІХ век София има около 10-15 хил. население. Градът е изграден от едно- и двуетажни дървени къщи. Той е оживен търговски център за продажба на добитък и кожи. Тук се намират най-големите работилници за сарашки изделия в Турската империя – хамути, конски седла, поводи, които се търгуват по целия Балкански полуостров.
София е известна с многобройните си минерални извори, но тогавашната водопроводна мрежа, доколкото я има, е в окаяно състояние и не работи.

На 16 април 1832 г. известната тогава Сюнгулар чаршия е обхваната от пламъци. Пожарът избухва в намиращи се в съседство обори и бързо обхваща 31 дюкяна, един хан с 5 кафенета, една хлебопекарна, 6 джамбазки обора, една турска и 7 еврейски къщи. Разтревоженото население от околните махали се втурва по улиците, но не е в състояние с нищо да потуши огъня. Точно този ден в София е повреден главният водопровод и вода няма. Пожарът заплашва да обхване целия град.

По това време в София се намира поделение на Тимарските конни войски (турско кавалерийско опълчение). Самата операция се провежда с дълги железни куки. С тяхна помощ се събарят горящите сгради  и от рухването им пожарът се потушава. Признателните софиянци в специално писмо до Високата порта благодарят на войската за спасяването на града и молят да им се изпрати една толумба (водна помпа).

Из турските държавни архиви: ферман от 23.04.1832 г
.: “... Понеже от опит е установено, че вредите от подобен стихиен пожар винаги са бивали компенсирани чрез Божието благоволение, един голям град като София не би трябвало да остане без пожарна помпа. Поради това излязло е царско ираде да се набави една пожарна помпа с всичките й принадлежности и да ви се изпрати, за да си служите, не дай Боже, при случай на пожар. Ето защо погрижете се да приготвите подходящо здание, гдето да се пази тая помпа.”
Началото на столичната пожарна е поставено през 1878 година, когато на 14 юли за първи път се създава организация в София от доброволци – пожарникари, съставена от градските жители по родове и съсловия. В протоколната книга на Софийския градски съвет от 1878 г., намираща се в Софийски държавен архив, е съхранен протоколът от 14 юли 1878 г., с който се регламентират създаването и действията на първата пожарна команда за града.

                                          П Р О Т О К О Л
                                     София, 14 юли 1878 г.
    Присъствали: Штабел капитан Паулин – председател
   
    Членове: Димитър Коцев, Иван Андонов, Стоян Цветков, Димитрий Михайлов, Хавъз Садула, Самуил Давид

  Разгледали:  1. Въпроса за осветлението на града.
                          2. Въпроса за пожарната команда.
 
 
По 2 въпрос: За пожарната команда и потушаването на пожарите. Като се вземе предвид уже набавените градски пожарни инструменти и всичко материално, отнасящо се до пожарната команда, се намери достатъчно засега пред нуждите на местото. Само числото на работниците пожарникари е недостатъчно, допълнението на които обаче да стане с поставяне хора със заплата, което се намира твърде тежко. Затова се одобри мнението да се задължат по един начин да взимат участие в потушаването на пожарите и градските жители по родове и съсловия.
Постановили:

А) Да се задължат от градските съсловия в случаи на пожари да отпущат помагачи: кацарите – хора с кофи, механджиите от същото съсловие – със секири, останалите съсловия – терзийско и ахтарско – за набавяне някои инструменти за пожарната команда.

Б) Което съсловие не се съобрази с настоящото постановление, Съветът ще подложи на денежно наказание.

В) Да се разпореди звъненето на камбана при пожар да става от две точки в града, както и стражарите по отделенията да кричат низ улиците, за да обявяват местото на пожара и нуждата да се притичат на помощ.

Г) Засега се намира достатъчно звъненето на камбана да става от минарето при правителствения дом и звънарната (камбанарията – б.р.) при Съборната църкв

Съвместните действия на гасителната и жандармската служба (полицията) са регламентирани в официално писмо до кмета на града - документ № 471 от 18.03.1880 г. на

Главно управление на полицията:

“При всяка тулумба да има във време на пожар приставели по няколко жандарми, на които грижата ще бъде да намират хора да теглят тулумбата и вода с бъчвите.”

“Полицмейстора или неговия помощник сам трябва да се намери на мястото на пожара и управлява лично ако не цялата работа на гасението, то поне действията на своите жандарми, а не да стои безучастен зрител...”

Взаимодействието на полицаите и пожарните команди е регламентирано и в Закон за полицията от 1889 г., обявен с Указ № 571 на княз Фердинанд І:
“чл.28. Полицията взема мерки за изгасяване и ограничение пожарите в градовете, селата и горите, за спасение хората и техния имот в случай на пожар, наводнение, буря и други подобни ...”

“чл.123. Пожарните команди в градовете, в стопанско и административно отношение, зависят от общинските управления. Но във време на пожар, те напълно се подчиняват на разпорежданията на окръжните управители, околийските началници и приставите.”

Последните в чл.5 на същия закон са определени като органи на полицията.

Първото илюстровано популярно списание за противопожарна просвета “Пожарникар” излиза в София през декември 1894 г., под редакцията на Спиро Матеев Костов. След множество преименувания, през 1991 г. изданието на пожарникарите започва да излиза под името “Ало, 160”. Понастоящем то се нарича “SOS 112”, във връзка с предстоящото въвеждане на единна европейска телефонна система 112 за светкавично алармиране на полицията, пожарната и спешната медицинска помощ в случаи на пожари, бедствия и аварии.

Първият редактор на специализирано пожарникарско списание Спиро Костов ни е завещал десетте нравствени заповеди за пожарникаря:

1. Вярвай в едно мощно изречение: “Съединението прави силата”, върху което се основава добрият успех на командата и нейната деятелност.

2. Не носи напразно името “Пожарникар” и пожарникарските знакове, а помагай на пожарникарството и прави на своите старейшини и другари колкото се може повече чест и уважение.

3. Помни, че ти трябва да посещаваш редовно обученията и да изслушваш с внимание наставленията, за да можеш да придобиеш нужните способности  и вещина, които ти трябват при съвестното изпълнение на тежката длъжност, която доброволно си предприел спрямо ближния, и за защита и запазване на родния имот, а не прави това с користолюбива цел.

4. Почитай чистотата и дисциплината в командата, защото с това се постига дълготрайната й деятелност.

5.Недей губи здравето си и времето не в работа: чети по-често добрите книги по пожарникарството, за да се усъвършенстваш в това изкуство.

6. Не оставяй никога пожарните инструменти в неизправност, а всякога ги нареждай на своите места, така щото всички да бъдат в порядък и чистота.

7.Недей със своето нехайство или бавност да избегнеш заслугата, която можеш да получиш, ако стигнеш навреме на пожар и спасиш на ближния имота и живота.

8. Не изговаряй никога докачителни думи за никого, особено за своя другар, а гледай другарски да го посъветваш и укориш, когато последното заслужи.

9. Не претендирай в командата за чест, когато това право принадлежи на по-стария ти другар, по-способен и заслужил.

10. Не искай награда от своя ближен за заслугата, която си направил към него при спасяване на имота му от огън, не искай нито пари, нито покъщнина, нито дрехи, нито вола, нито осла и всичко онова, което е негово
 
Как в миналото е бил решен въпросът с финансиране на пожарните команди

В далечната 1884 г. софийските общинари, в стремежа си да подобряват екипировката на пожарните команди, търсят допълнителни финансови средства за тази цел. Един от първите видове чужди капитали, който бързо навлиза в страната, е застрахователният акционерен капитал. Европейски и американски дружества откриват у нас конкуриращи се фирми. При тогавашния страх от често възникващи опустошителни пожари застрахователите печелят много от застраховане на сгради и влагат печалбите си в нови индустриални предприятия.

Общинарите отчитат този факт, от една страна, а от друга – тежкото състояние на пожарните команди – слаби коне, теглещи каруци, натоварени с бурета, секири и канджи. С погасяването на всеки пожар се намаляват загубите на чуждите застрахователни дружества. Ето защо на свое заседание  от 22.11.1884 г. общинарите задължават всички застрахователни агенции да плащат за поддържане на пожарните команди.

През 1924 г. по законодателен ред е създаден фонд “Пожарно дело” – 10 % от премиите за застраховка срещу пожар агенциите внасят в Българска земеделска банка за сметка на съответната община, респ. пожарна команда, в чийто район става застраховането.

14 септември – професионален празник на пожарникарите

Първият събор (конгрес) на пожарните командири, под председателството на Димитър Тролев, е проведен в София, от 14 до 18 септември 1905 г. Делегати на конгреса са пожарните командири от Варна, Бургас, Пазарджик, Търново, Враца, Нова Загора, Стара Загора, Сливен, Русе, Берковица, Плевен, Ловеч, Шумен. Видно от протоколите на заседанията, предмет на обсъждане са въпросите за недоброто техническо оборудване на пожарните команди, мероприятия за подобряване положението на пожарникарите, осигуряването им в случай на злополука и др. В специално писмо до Министъра на вътрешните работи участниците в събора посочват: “Като вземете предвид, господин Министре, високата и хуманна задача на пожарникарството от една страна, и слабото му развитие и общественото мнение за него от друга, най-учтиво Ви молим да съдействате за преуспяването на нашето дело, като ходатайствате за осъществяването на гореказаните решения, именно снабдяване пожарните команди с добри снаряди и употребяване на пожарникарите само за пожарникари, а не да изпълняват и други работи......”.
Вторият събор на пожарните командири, проведен през м. август 1906 г., в Пловдив (председател Димитър Тролев), приключва с писмо до министъра на вътрешните работи, в което се посочва необходимостта от внасяне и разглеждане в Народното събрание на Закон за уредбата на пожарните команди, по подобие на Закона за полицията. Делегатите на събора предвиждат Законът да регламентира вътрешното уреждане на пожарните команди, а също – “несменяемост на персонала при промяната на разните политически режими, така най-сетне и повишение и регулиране заплатите на пожарните командири и пожарникарите.”. Решение на втория събор е и въвеждането на единно униформено облекло.
Първият Закон за противопожарна защита става факт едва на 20.03.1946 г., последван от серия нормативни актове, които определят дейностите на служителите от противопожарната охрана.

Първите пожарникарски съоръжения пристигат в София от Виена през 1879 г. Представляват три ръчни помпи, 14-метрова стълба, каски и брадвички.

По времето на Спиро Костов носимите ръчни помпи са заменени с возими конни. Затова към градската пожарна се числели и коне. Електрическите звънци като сигнал за тревога са въведени през 1896 г. С шлангове и брезенти пожарникарите се оборудват в зората на ХХ век.
През 1925 г. е поставен на дежурство първият за София противопожарен автомобил RENAULT.

В сравнение с мъчително дългото чакане на конните впрягове, пожарните автомобили пристигат на мястото на пожара за броени минути.

Първо специализирано обучение на професионалисти - пожарникари. Напредъкът в икономическото развитие  на България, навлизането на модерни противопожарни средства и други пожарни съоръжения през 20-те години на миналия век налагат реорганизация на пожарната охрана.
Наред с пъргавината, бързината и смелостта, пожарникарите трябва да имат, успоредно с другите знания, и определена техническа подготовка както за използването, така и за поддържането на новата техника. Основите на системата за подготовка на професионални кадри за противопожарна охрана са положени в началото на ХХ век.

Заслугата за това е на най-известния български пожарен командир Юрий Захарчук, който през 1924 година организира в столичната пожарна служба курс за обучение на пожарни командири. Самият Захарчук преминава курс на обучение за работа с новата техника RENAULT в заводите на фирмата – производител.
Юрий Захарчук – легенда и пример за подражание

ПОЖАРНИКАР НА ХХ ВЕК

Пожарът в Народния театър, възникнал по време на представлението “Многострадална Геновева” на 10.02.1923 г. (монументалната сграда е изцяло опожарена) предизвиква остра обществена реакция срещу столичната управа. Поставен е въпросът за ново ръководство и за нов командир на столичната пожарна команда е избран Юрий Захарчук. Той въвежда строг воински ред и дисциплина чрез последователна бойна и строева подготовка, взискателност и тренировки. Големият му принос е, че успява да организира изучаването и ползването на новата техника. Създава клонове на службите, които дислоцира в отдалечени от центъра места. През 1934 г. Захарчук е назначен като инструктор – началник на столичната пожарна команда, който е пряко подчинен на Министъра на вътрешните работи и народното здраве и на Главния секретар при същото министерство. Към Министерство на вътрешните работи и народното здраве е създаден централен отряд за първа и бърза помощ с началник Юрий Захарчук. Захарчук постига бързина и ефективност в действията на пожарникарите. По това време столичната пожарна в редица отношения изпреварва много европейски столици и заслужено се ползва с авторитета на най-добрата в Европа.

“В днешното тежко време всички сме загрижени за бъдещето на нашия народ ... Моят отговор е следният: от българина всичко става, зависи от това в какви ръце ще попадне. Такива мисли ме обзеха завчера, когато инструкторът на столичната пожарна пред група поканени показа нейната организация и дееспособност. Като българин изпитах няколко часа истинска радост ...
Шест секунди бяха достатъчни за тези българи да се спуснат върху машините и да полетят с тях ! Има ли нужда сега да ви разправям за онези чудеса от сръчност, на които бяхме свидетели при пробното гасене на пожар, при спасяването на хора от огъня !

Как е било възможно всичко това ? Тайната е много проста. Начело на това дело стои човек изтъкан от воля, от любов към работата, към подчинените. Към тях той е невероятно строг, но към себе си е още по-строг. Това чувстват всички и по очите им четеш чувството на съзнателна дисциплина пред началника, когото боготворят.
Всичко става от българина – и най-добро, и най-лошо: зависи от водача. Помислете какво би било, ако начело на главните ресори на нашата държавна машина стоеха хора като инструктора на столичната пожарна команда, класирана като първа в Европа ?”
Из статия във в. Слово, бр.3126 от 21.11.1932 г.
 
ПРЕДИ ДА ИМА РАДИОСТАНЦИИ

Стойчо Симеонов работи в софийската пожарна от времето на Юрий Захарчук до 60-те години на миналия век. Специфичната длъжност, която изпълнява – тръбач-сигналист, го превръща в емблематична фигура за столичната пожарна.

Подаваните от Стойчо Симеонов противопожарни сигнали (144 вида) с тръба изразяват заповедите при обучение и пожари. Чрез звуковите сигнали от тръбата пожарникарите безпогрешно се ориентират каква точно заповед да изпълнят.